Как се изчислява платеният годишен отпуск?
В Кодекса на труда е посочено правото на служителите на различни видове отпуск - основен и допълнителен платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск за обучение, отпуск при бременност, раждане и майчинство, при временна неработоспособност и т.н.
Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда, всеки служител има право на платен годишен отпуск. За да се възползва от това право, е необходимо да е придобил най-малко 4 месеца трудов стаж, като няма значение дали този стаж е при един или няколко работодатели.
Платеният годишен отпуск е най-малко 20 работни дни при 8-часов работен ден, като може да бъде и повече, ако е посочено в трудовия договор.
Най-лесният начин да пресметнете колко дни платен отпуск ви се полагат е като разделите общия брой дни на месеците в годината.
През годината имате право на 20 дни платен отпуск и за да изчислите по колко дни на месец ви се полагат, разделяте 20 дни на 12 месеца, което е 1.67 дни/месечно.
По време на своя платен годишен отпуск служителят продължава да получава същата заплата, която е уговорена в неговия трудов договор.
Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ). Необходимо е работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя, с което да поиска да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск, като посочи размера му в работни дни и датата, считано от която да започне ползването.
При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1. от Кодекса на труда.